Автор: Елена Нелкова Стоянова

Така необходимият и за жалост толкова недостатъчен Студентски парк, преди обновяването му.

Всички мечтаем да живеем в красив, чист и подреден град. Толкова много хора, виждайки колко красиво и подредено е в Западна Европа се питат: „Кога ще ги догоним?“, но когато се прибират вкъщи сядат пред телевизора, заемат се с обичайните занимания, или излизат да се забавляват. Всички очакваме, че промяната към по-добро ще падне от небето, като награда  и компенсация за трудния Живот, който водим.

Твърде малко хора се замислят, че промяната трябва да дойде отвътре, че щом всички ще се радваме на светлото бъдеще, всеки трябва да има поне мъничък дял в постигането му. Една от задачите на урбаниста,  като посредник между гражданите и професионалистите, е именно да подпомогне у хората да се появи мисленето, че всеки може да участва в облагородяването на града. Освен това урбанистът би могъл  да насърчава и съдейства на общности, организации и дори отделни граждани с ентусиазъм и идеи за промяна, да ги свърже с необходимите специалисти и с други групи със сходни цели, за да се осъществи по-цялостно и по-професионално подобряване на градската среда.   

Хората са способни сами да подобрят града

Важно е да се създаде сред гражданите усещането че  до голяма степен от тях зависи промяната в града. По този начин могат да се появят нетрадиционни идеи за градската среда и столицата ще изглежда още по-жива и динамична. Такива наченки вече има в София: Подлезно (обновяването на подлези), Театър на улицата (изрисуването на електрическите табла в централната част на София от сдружение „Трансформатори“, ) и други. Но и двете инициативи идват от млади хора, чиято професия е свързана с градската среда –  архитекти и урбанисти. А колко по-интересна, шарена, жива  и притегателна би била столицата, ако имаше повече и по-разнообразни инициативи по идея на различни хора, чието образование не е свързано с града…

Шумен е един по-негативен пример – десетият град, разполагащ с университет, изключително ценно недвижимо културно наследство в областта и уникален мемориален комплекс („Създатели на Българската държава“) извисяващ над града, е гробница. Младите хора желаещи по-хубав град отдаван са се отчаяли и са го напуснали или чакат да завършат училище за да потърсят качествено образование другаде. Гражданско общество почти липсва, няма инициативи за подобряване на градската среда. Вижда се как селището бавно, но сигурно деградира и се разпада, защото хората не са достатъчно задружни, те  не се хвърлят в реализиране на мечтите си за по-красив и по-жив град.

Нека превърнем Студентски град в по-творческо място

Важно е младите хора да бъдат насърчавани да мечтаят и да са креативни, защото именно в тях е бъдещето. Би било прекрасно Студентски град да престане да бъде „Софийският Слънчев бряг“  и да се превърне в място, което насърчава обитателите си да генерират нови идеи.  Звучи амбициозно и твърде нереално да бъдат затворени 2/3 от дискотеките, нощните клубове и магазините за алкохол в Студентски-начинът не е този. Но е напълно възможно в между блоковите пространства (където са останали такива) да се създадат уютни места, насърчаващи общуването вън от баровете и дискотеките, които да събудят креативността у мислещите студенти. Самите обитатели на Студентски биха могли да се включат в подобряването на средата. Повече от очевидно е че т.нар. „Лас Вегас в България“ има нужда от креативни места – все пак не всички студенти търсят само краткотрайни забавления. Доказателство за това е Студентски парк, който преди обновяването беше безлюден, а сега при хубаво време е пренаселен. Дори и през лятото понякога е трудно да се намери свободна пейка. Студентски парк е крайно недостатъчен да удовлетвори потребностите  на учащите млади хора в квартала – вече има доста пейки, но ще мине доста време преди да има достатъчно сянка. Еединствено в детския кът има 3-4 масички с пейки, които за жалост са неподходящи за учене сред природата, тъй като се намират на площадка предназначена за друга възрастова група. Освен това на парка като че ли му липсва идентичност, нещото, което ще накара студентите да го припознаят като „свое“ място. Сега паркът наистина е много посещаван, но това е защото повечето му мислещи посетители нямат друга алтернатива пред шумните и задимени нощни клубове, голяма част от които през деня функционират като клюкарски кафенета.

Другото нещо, чийто остър недостиг се усеща в Студентски град са арт-кафенетата. Или поне някакви места (може и просто помещения стопанисвани от самите студенти), където музиката е тиха, обстановката уютна, четенето за удоволствие не е табу, а служителите (ако има такива) не отправят презрителни погледи към всеки, посмял да се  появи с обикновено, но удобно облекло.

Наличието на такива места и обекти не гарантира преобразуването на Студентски град в истински кампус или на място с творчески дух и динамични промени. Не е изключено дори тези арт-кафенета и креативни кътове да не събудят достатъчно интерес и да просъществуват кратко.

Но все пак младите, амбициозни и мислещи млади хора, решили да останат в страната, които са се преситили от препиване и дискотеки или изобщо не са проявили интерес към нощният живот заслужават шанса да срещнат други като тях. Редно е младежите, измъкнали се наскоро от посредствеността на малкия град, да не се сблъскат с ограничеността, от която така упорито бягат. Колко прекрасно би било такива студенти да могат да се срещат в приятна арт обстановка, за да обсъждат и обменят идеи за фотография, програмиране, литература, природни науки, изкуство, а защо не и градска среда…

Ако това проработи най-вероятно Студентски град ще има две лица, независими едно от друго –дискотеките, и уютните, креативни междублокови пространства и тихите кафенета – места за интелектуалните търсения и нови идеи. И тъй като студентите обитават  този квартал, редно е самите те да бъдат спечелени в тази кауза. Това са хората, които ще използват междублоковите пространства и помещенията, така че най-добре би било те да се включат в създаването им – както с идеите така и с труда си.

Време е хората да поемат отговорност за квартала в който живеят

Важно е това което се прави в градската среда за удобство на гражданите да е с тяхно участие. В това има много плюсове за града и неговите жители: първо недоволните от направеното ще са много по-малко, защото когато човек сам е направил нещо, няма кого да обвини че не е хубаво. По същата причина броят на  хулиганските прояви би трябвало да намалее – никой не посяга върху направеното от него самия, освен това гражданите биха били много по-бдителни и наблюдателни за вандали. Може би един обикновен град или поне квартал, направен по-уютен и поддържан от обитатели му би подтикнал  градската управа да гледа по-съвестно работата си. Също така именно инициативи от хората за квартала им могат да създадат гражданско общество, което е необходимо за така мечтаното  догонване на Запада.

Една от скритите задачи на урбаниста е именно да подтикне всеки да гражданин да се включи в подобряването на града, за начало дори и с нещо много мъничко като изхвърлянето на отпадъците в коша за смет, а не през прозореца. На урбаниста се пада честта да помогне на хората да поемат отговорността за своя квартал и да направят града си по-уютен. Защото промяната няма да дойде отвън, тя идва отвътре. Така че вместо да чакаме и да се оплакваме, че благата не падат от небето, по-разумно е да ги създадем сами, все пак всяко стойностно нещо изисква усилие.