Автор: Цветомира Гиргинова – дипломант към Катедра „ИНТЕРИОР И ДИЗАЙН В АРХИТЕКТУРАТА“ , УАСГ, гр. София
ДА!
Дори да не бях архитект, нямаше да спра да търся идеал.
Да търся смисъл, цел, развитие.
Да!
Не отрицанието води света към прогрес, а желанието да се пристъпи към нещо ново – вдъхващо надежда и обществено положително. Как да изпълним тази мисия чрез архитектурата?
Архитектурата е пълнознанието и пълноцветието да възприемаме света и живота в чиста пълнота. Конструктивно, исторически обосновано, новаторски. Архитектурата е жив организъм – взаимодейства със средата, с хората, с времето. Тъжно е да гледаме на нея като на педантични чертежи, спиращи дъха 3Д изображения и/или макет, реализиран проект. Да, това е неизменна част. Но архитектурата без душа няма как да ни надживее. А за да има душа, трябва да вдъхнем от своята.
Архитектурата е изкуство.
Архитектурата е истина.
Архитектурата е.
Ако свободата е кислородът на душата, то за мен дизайнът е кислородът на архитектурата. Да има мисъл, смисъл, замисъл. Тя е за хората.
Градският дизайн е архитектурата на ежедневието – пътят към работното място или към дома, глътката свеж въздух в парка или разходка с приятели. Понякога неусетно, понякога осъзнато – градският дизайн – потънал в урбанизираните територии, прегърнат от ландшафта в малка или по-голяма степен.
Моето внимание и размисли са в посока на градския дизайн в парковете за спорт, отдих и рекреация. Какво да подобрим? Защо? И как?Две теми в симбиоза, които предстои да засегна и в дипломната си работа: развитие и вяра в националното производство & по-смислено и светло бъдеще за младите специалисти в България. Да, да преборим демографската криза, емиграцията и ограничените възможности за току-що завършилите висше образование няма да е лесно. Но е необходимо. Какво свързва всички тези фактори и проблеми с градската среда?
Хората. Трябва да повярваме в хората. Свободата на дизайнерската мисъл на младите. Доверие, внимание, надежда. Елементи от човешките отношения съотнесени към елементи от градската среда. Професията е свързана с изява. Шеговито, но истинно, често хората около нас, запознавайки се със студентските ни проекти, пожелават „И нека се изпълни в действителност“. Защо пожеланието да не се превърне в реалност? Мечтата да стане изведнъж по-близка.
ИДЕЯТА!
Експериментален парк или обособени зони във вече съществуващите паркове. Изграждането да бъде с продукти на градски дизайн по проект на студенти или млади творци. В мащаб на инициативата, който да вдъхва доверие и възможности за развитие в бъдеще. „Сцена“ за новаторски дизайн, пионерска мисъл, компас за бъдещето. Идеята засяга млади творци от различни сфери и висши учебни заведения ( УАСГ, НХА, ЛТУ, НБУ, ТУ и др. ) , което посочвам като положително.
„Това при нас няма да оцелее/ няма да проработи/ няма да бъде разбрано“ ?!
Процесът е двустранен. Обществото възпитава архитектурата(дизайна). И архитектурата(дизайнът) възпитава обществото.
Защо се страхуваме от новото?
Парк „Възраждане“ преди начало на ремонтните дейности /сн. 2014г./ -„Запуснат остров“, изгубен оазис, грозна празнота. Тъжно е да имаме такава градска среда.
И дори да създаваме нови пространства, те представят обикновено типизирани и познати вече изделия на дизайна. Губим потенциал да бъдем различни, да отдадем внимание на случващото се в умовете на архитекти и дизайнери, да им освободим кътче за изява в България. Докато още „горят“ в идеите си, в убежденията си, че ще променят страната си и света към добро.
НГПИ Тревненска школа /сн. 2015г./ – Наскоро имах радостта да участвам в работилница за продуктов дизайн, проведена в посоченото учебно заведение – единственото специализирано за получаване на подобни знания за дизайн, иконопис и дърворезба средно образование. Срещнах вдъхновени млади хора, които виждаха как чертежът и макетът се превръщат в изделие, отговарят за всяка стъпка от изпълнението му, срещат се с трудности, преодоляват ги и продължават до финалните щрихи. Този плам не трябва да губим! Ако вложим вяра и внимание в развитието на продуктовия Български дизайн, ще дадем тласък и на националното ни производство. А влагаме ли в младите – влагаме в бъдещето. И това не е просто рекламен лозунг.
Примери от чужбина, засягащи различното виждане:
LA PLAYA DE MADRID (Плажът на Мадрид) /сн. 2012г./ – зона, оформена около реката, своеобразен плаж, защото Мадрид няма излаз на море. Идеята е възприета и желана за осъществяване и в Пловдив около р.Марица по време на форума One Architecture Week 2015. Примерът е за различното възприемане на парковата среда и възможностите й.
Центральный Парк Культуры и Отдыха имени Горького (Централен парк Горки) гр. Москва /сн. 2013г./ – дори нещо така обичайно като пуф, но в хиперболизиран размер, може да внесе свежест и неочаквана радост. Особено след дълга разходка и желание за отдих в парка.
Не казвам да повтаряме примерите, а да търсим реакцията! Концентриране в експериментален парк със съвременен младежки дизайн и излагане на творби и продукти на градския дизайн. Или създаване на определени паркови зони – да предизвикваме мисъл, емоция, внимание у хората. Динамичната градска среда съответства на динамичния живот. В унисон е и е задължителна. Българските млади архитекти и дизайнери имат какво да покажат. Нека им дадем този шанс. Пълноценно би било това да залегне в Държавната политика. За да желаят да работят младите за България и в България, дори временно да черпят околосветски опит. Да, глобализацията е факт, но родината е една. И е наша, и е свидна. Нека за повече хора това се превърне в истина, да повярват, че са ценени, важни и желани тук.
Реклама на Mercedes-Benz, сравняваща фукциите и отговорностите на двете мозъчни полукълба. Да, съвместната работа на лявото и дясното е задължителна. Но градската ни среда има нужда от фантазията, идеите и пъстротата на дясното полукълбо в повече! А какво по-нормално от това да търсим новото в новите (младите) хора?
Нов път се изгражда трудно, но води до нови места. А те придават нов смисъл и посока на обществото.
Защото не бива да е „все така“. Вярвам! Повярвайте и Вие!
Благодаря!